Това е мнението на един етнически евреин! 



българския книжен пазар все още има сериозен дефицит на заглавия издавани от израелски и арабски автори за региона, вследствие на което основният източник на информация за Близкия Изток са медиите.

„Изобретяването на еврейския народ” е издадена на иврит през 2008-ма година и се превръща в най-продаваната книга в Израел в продължение на 19 седмици. В книгата се поставят под съмнение редица „факти” изграждащи ционистката идеология като теорията за еврейския ген, произхода на днешните израелци от царства от преди 2000 години и расисткото отношение на държавата спрямо своите граждани-араби.

Най-интересната част от книгата атакува самата концепция за Израел като „държава на евреите” и нуждата от демократизиране и приемане на арабското население. Аргументацията е, че ционистките идеи са базирани върху недоказани или дори неверни концепции и че тяхното прилагане в 21-ви век поставя под риск националната сигурност на Израел и репутацията на евреите.

Доколко твърденията на Шломо Занд, авторът на книгата, са верни е спорно – реакциите след издаването на „Изобретяването на еврейския народ” в най-добрия случай могат да бъдат определени като „смесени”. Това, което има значение, е, че книгата е израз на все по-нарастващата недоверие в Израел за редица от пропагандните митове установени от 1947-ма година насам и доколко те наистина служат за предпазване на държавата или са просто идеологическо отражение на амбициите на ционистката кауза.

Шломо Занд е привърженик на разделянето на Палестина и Израел на две отделни държави и на демократизирането на Израел с премахване на привилегиите за еврейски граждани и третирането на израелците-араби като втора ръка хора.

Въпреки че едва ли ще видим подобно развитие на ситуацията в Израел и Палестина в следващите няколко години, книгата „Изобретяването на еврейския народ” е сериозен опит за поставяне под въпрос до колко сегашните законови и исторически рамки са способни да защитават националните интереси на израелския народ и за в бъдеще.

Под сериозен въпрос се поставя и възможността за успешното съществуване на Израел без неговата диаспора, евреи живеещи в САЩ и Европа и финансиращи своята „резервна родина” с дарения и лобизъм.

Шломо Занд беше обявен скоро след издаването на книгата за „поредни мразещ се евреин”, „озлобен комунист” и „антисемит”. Тези прякори биха имали значение, ако не беше фактът, че всеки, който си позволи да критикува какъвто и да е аспект от управлението на Израел бива обявяван публично за „антисемит” и „расист”.

„Изобретяването на еврейския народ” е любопитен израз на интересите, надеждите и желанията на едно по-младо и различно поколение в държавата Израел, което поставя под въпрос ционизма като управленски метод и псевдо-демокрацията, в която живеят. Подобни мнения ще продължат да стават все по-популярни през следващите години и е редно българската аудитория интересуваща се от външна политика и Близкия Изток да бъде добре запозната с тях.