Постинг
18.06.2013 09:32 -
Защо поробват децата ни?
Оргиналната статия
„Държавата трябва да обяви детето за най-ценното съкровище на народа”
-- Адолф Хитлер
„Докато хората вярват, че държавата работи за благото на децата, те с радост ще приемат всяко отнемане на свободата”
-- Рави Даниел Лапин
В своята програма за комунистическа революция Карл Маркс определя трите главни институционални врагове на комунизма: 1) свръхестествената религия (т. е. която вярва, че източникът на спасението и Закона е свръхестествен; конкретно, християнството); 2) частната собственост и 3) частното образование. Първите две не са някаква новост – всеки тиранин в историята е започвал война против християнството и частната собственост.
Маркс е по-умен от всички тях и разбира един сериозен недостатък на всички кандидати за тиранична политическа власт: Ако оставиш семейството, особено християнското семейство, само да обучава и възпитава децата си, то естествено би ги възпитало като врагове на тоталната държава. Така в рамките на едно поколение всеки тиранин ще се окаже изправен срещу нарастваща армия от политически противници, възпитани от малки да се борят за своята свобода, политическа, икономическа, религиозна и т. н. А знаем какво става, когато хората искат да са свободни: най-могъщата империя на древността (Рим) отстъпи пред един дърводелец и неговата рибарска сбирщина.
Идеологическите наследници на Маркс съвсем ясно разбират смисъла на тези думи. Затова навсякъде, където завземат политическата власт, те съзнателно унищожават частното и семейното образование, принуждавайки родителите да изпращат децата си в построените от държавата училища. За държавните чиновници родителите не са надеждни учители. Не защото не са компетентни (некомпетентността е растение, което вирее само в държавните учреждения), а защото има опасност да научат децата на неща, които политическите владетели не желаят децата да чуват.
„Държавата трябва да обяви детето за най-ценното съкровище на народа”
-- Адолф Хитлер
„Докато хората вярват, че държавата работи за благото на децата, те с радост ще приемат всяко отнемане на свободата”
-- Рави Даниел Лапин
В своята програма за комунистическа революция Карл Маркс определя трите главни институционални врагове на комунизма: 1) свръхестествената религия (т. е. която вярва, че източникът на спасението и Закона е свръхестествен; конкретно, християнството); 2) частната собственост и 3) частното образование. Първите две не са някаква новост – всеки тиранин в историята е започвал война против християнството и частната собственост.
Маркс е по-умен от всички тях и разбира един сериозен недостатък на всички кандидати за тиранична политическа власт: Ако оставиш семейството, особено християнското семейство, само да обучава и възпитава децата си, то естествено би ги възпитало като врагове на тоталната държава. Така в рамките на едно поколение всеки тиранин ще се окаже изправен срещу нарастваща армия от политически противници, възпитани от малки да се борят за своята свобода, политическа, икономическа, религиозна и т. н. А знаем какво става, когато хората искат да са свободни: най-могъщата империя на древността (Рим) отстъпи пред един дърводелец и неговата рибарска сбирщина.
Идеологическите наследници на Маркс съвсем ясно разбират смисъла на тези думи. Затова навсякъде, където завземат политическата власт, те съзнателно унищожават частното и семейното образование, принуждавайки родителите да изпращат децата си в построените от държавата училища. За държавните чиновници родителите не са надеждни учители. Не защото не са компетентни (некомпетентността е растение, което вирее само в държавните учреждения), а защото има опасност да научат децата на неща, които политическите владетели не желаят децата да чуват.
Няма коментари
