Истината боли, но само тя ни прави свободни!





Това е от книгата :"Програма на България. Виновникът"
има я в нета.



Погромът на България през 1913 е
дело на руската дипломация



Преди 100 години Старозагорският митрополит Методий пръв изрича на глас ужасната истина
Владика Методий /Кусев/ е първият български каноничен митрополит
на Старозагорска епархия, избран е на този пост през 1896 година. В
паметта на старозагорци той ще остане като създателя на
забележителния парк „Аязмото”, а в националната ни история буйният
митрополит ще остане като един от най-активните и непримирими
борци за самостоятелна национална църква, както и за
освобождението и присъединяването на населената с българи област
Македония към Майка България.
Дядо Методий много тежко преживява жестокия погром и
разпокъсването на България през лятото на 1913 година. Своите
горчиви прозрения той излага подробно в книгата си „Погромът на
България. Виновникът”, в която посочва болезнено точно и ясно
истинските виновници за националната ни катастрофа – руския
император Николай ІІ и неговата имперска дипломация! Днес, 100
години след подписването на грабителския спрямо България
Букурещки мирен договор, ще припомним основните доказателства,
изобличаващи грабителските действия на нашите съседи и на техния
вдъхновител.
—————————–
Мрачните пророчества на дядо Методий за съдбата на Руската империя се
сбъдват и за руския император Николай ІІ, който е убит от болшевиките заедно
с цялото си семейство през лятото на 1918 година.
2
„… Решението на Русия да освободи България с умисъл да я
присъедини на Руската империя, не представляваше тогава престъпна
мисъл за интересите на българите, според тяхното тогавашно робско
положение. Ето затова планът на руската дипломация е бил и е…
България да си стане руска губерния. Първият княз, Александър
Батенберг, руски човек, пожела /обаче/ да бъде независим княз на
независима държава. Той се показа неблагонадежден за изпълнение
на руския план за присъединението на България – под руски
протекторат.
Съединението на Източна Румелия с България порази руската
дипломация. Тоя жест осуетяваше планът за присъединението на
България съгласно Рейхщадското споразумение /между Русия и
Австро-Унгария от 1876 г./. Уголемяването на България оправдаваше
опасенията на руското правителство да не би да се отвори апетит на
България и тя да пожелае един ден и посегне да тури ръка на
Проливите и на Цариград…
Сърбия ни отвори война. Търсеше компенсация за изместеното
равновесие: да вземе от България толкова, колкото последната взе от
Източна Румелия. Мислехме тогава, че Сърбия беше подбудена от
Австро-Унгария. После се оказа, че и Русия имала пръст. Щом се
отвори войната, Русия си повика офицерите и ги оттегли от нашата
армия. Желанието на Русия да бъдем победени и ограбени от Сърбия,
стана явно: само слепите русофили не можеха или, по-скоро, не
желаеха да го видят.
Бог закрили България. Сърбите не успяха. Руският план – за
ограбването, за намалението на България – не успя…
„Девизът” на руското правтелство за намалението и отслабването на
България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия и Гърция
се оформи окончателно, в държавна политика на Руската империя,
през 1889 година. С посредството на руската дипломация се постигна
едно съглашение между Сърбия и Гърция чрез Патриаршията за
подялбата на Македония… При това положение в Македония се
образува една съюзна пропаганда със значение на заговор против
българската народност. В нейния състав влизаха консулите руски и
сръбски, турските власти, гръцко-сръбските владици и терористите:
андарти със сръбските чети. Оръдията на консулите и владиците бяха
турските власти и терористите. Като отражение, като отговор на тая
изтребителна за българите деятелност на неговите съюзени врагове,
българските революционни комитети развиха своите знамена, усилиха
своята деятелност. Земаха се мерки за едно всеобщо сериозно
въстание. Четите заработиха по усилено.
3
Мисълта, че при тия движения и при едно по-сериозно въстание,
Европа, за да тури край на тоя тревожен живот, може от Македония да
образува една автономна област, разтревожи руската дипломация.
Последната знаеше твърде добре, че ако се образуваше от Македония
автономна област, нямаше да остане нито сърбин, нито грък, нямаше
да се мине много време, за да се присъединеше тая област на
България. В такъв случай всичкия план на руската дипломация
рухнуваше.
Страхът пред мисълта за образуването от Македония на една
автономна област, застави Зиновиева, руския тогава посланик в
Цариград, да подбуди турското правителство, за да вземе мерки за
унищожението на тия български комитети. Известно е, че той даде
„карт бланш” на турците да употребят всичките усилия и средства за
одушването на всяко движение за придобиване политическо право на
Македония. Турците не закъсняха да използуват това желание на
руската дипломация… Разорението и унищожаването с топове на 150
/въстанали/ села български в Македония се дължи на милосердието на
Зиновиева… Руските консули в Македония, съюзници на сърби, гърци
и на турци против българите, в своите рапорти, които публикуваха в
Петербургския „Държавен вестник”, обвиняваха българите и
оправдаваха турците…
Русофилството в България е достигнало до идиотство. Когато руската
дипломация прави пакостите, ние българите нарочно си закриваме
очите; жумим за да не виждаме пакостите правени нам от Русия;
„погромът ни дойде от Австро-Унгария; 16 юний е катастрофалната
дата”. Така казваме…
Руският император, който, както се види, не държи сметка за
чувствата на самите нас, русофилите, дойде на поклонение