Евреите казаха на Христа: «Слушай, с твоето учение ти искаш да ни заблуждаваш, но знай, че ние сме материалисти — не искаме никому да се подчиняваме, не искаме да търпим чуждо иго.» Христос им отговори: «Аз мога да ви дам всичко, каквото имам, но убийството не поддържам. Моето учение абсолютно забранява убийството. Тъй че вие можете да бъдете богати, но щастие няма да имате.» Действително днес евреите са много богати, но щастие нямат. Те живеят от подаянията на Христа. Христос дойде между тях и се пожертва както за тяхното спасение, така и за спасението на цялото човечество. Евреите обаче не разбраха тази жертва и казаха: «Този човек дойде между нас, за да ни погуби.» Христос им казваше: «Аз не искам от вас нито слава, нито богатството ви, но ако това, което имам, може да ви направи щастливи, ще ви го оставя след моята смърт.» Питам: Евреите придобиха ли това щастие? Не го придобиха. Като четете съчиненията на Йосиф Флавий, ще видите каква е била участта на евреите след предаването на Христа. По това време имало около два и половина милиона евреи, които като не могли да търпят жестокостите и користолюбието на римските управници, в 65 година им обявили възстание. Евреите се борели отчаяно, но при обсадата на крепостта Йотапата, в която управител бил Йосиф Флавий, те оказали голяма съпротива, докато най-после чрез предателство крепостта била предадена. По този случай били избити около 40 000 евреи. За степента на ожесточението между воюващите страни свидетелствува следният факг: След превземането на крепостта Йосиф флавий се скрил заедно с още 40 евреи в една пещера. Той предложил на евреите да се предадет на римляните, но за това негово предложение за малко не го убили, защото никой не мислил за предаване. Решено било всички да умрат, затова те започнали сами да се избиват един друг. Йосиф Флавий наредил така, че той и един друг евреин да останат последни, така че само те останали живи. Самите римляни се чудели на ожесточението от страна на евреите. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27).

Преди две хиляди години Христос е дошъл, но тогава имаше едно кармическо съчетание на планетите — злокобно съчетание. Това бе един кармически закон, дето евреите не бяха в състояние да разберат Христа. Има някои, които се сърдят се на евреите, че не са го разбрали. Много по-добре е, че не са го разбрали, защото ако те бяха го разбрали, светът щеше да бъде сто пъти по-лош. А сега ще ги гонят, ще ги хокат – как тъй? И трябваше евреите да ги пратят по целия свят! Турна ги Господ в чутурата си, две хиляди години ги груха, а после ги извади, подуха малко и казва: Ти евреин ли си? «Евреин.» Хайде пак в чутурата! И удря Господ и пак пита: Какъв си? «Вярвам в Мойсея.» Пак в чутурата! «Друг не признавам!» Вътре! Това са хора консерватори, които вярват само в старото, а не в новото. Хората на сегашната църква и те ще влязат в чутурата: Какъв си? «Евангелист.» В чутурата! Какъв си? «Баптист.» В чутурата!  «Комунист.» В чутурата! И като те извади, ще те пита: «Ти какъв си сега?» (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1921-22)

Каквото Христос проповядваше на евреите, изпълни се. Той им каза: “Отсега няма да ме видите, докато не кажете “благословен е Онзи, Който идва в Името Господне!”.” Две хиляди години вече откакто евреите носят последствията на грешката си. (ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА, Съборни беседи, 1935)

Преди две хиляди години евреите бяха поставени на изпит, за да се провери доколко познават Бога, но те не издържаха. Те срещнаха Христа на пътя си, но Го разпънаха. (КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи, 1929)

Много погрешки е направил еврейският народ, които трябва да се изкупят. Послушание се изисква от този народ. Разумният свят желае да им помогне и обръща вниманието им към разумността, доброто и справедливостта. Както всички хора, така и евреите трябва да бъдат добри, разумни и справедливи. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи, 1942)

Мойсей забрани на евреите да ядат свинско месо. Ако бяха приложили Мойсеевия закон, евреите щяха да бъдат в по-добро положение, отколкото са днес. Но те приложиха само онези закони, които бяха в тяхен интерес. Последователите на Мойсея разбраха много неща буквално, поради което се натъкнаха на големи противоречия и недоразумения. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи, 1943)

Когато Мойсей изведе евреите от Египет, той им даде закони, които да изпълняват. За да се ползват от Божиите Блага, те трябваше да научат Закона на жертвата. Без жертва човек не може да постигне нещо ценно. Евреите не познаваха този Закон. Те не бяха готови за никаква жертва и затова трябваше да започнат първо от материалната жертва. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи, 1942)

Ако четете Писанието, ще видите, че евреите са правили престъпления, които и досега им създават страдания и са причина за неразрешени изпити. За миналото те и днес страдат. Те са предметно учение за нас. Не че са най-лошият народ. Господ казва: Гледайте на тях и си вземете урок – ще дойде и до вас тоягата. Казват: «Проклет народ е еврейският!» Така не се говори. (ДУМИ НА ПРАВДА, Неделни беседи, 1932-1933)

Исус Христос се изяви на еврейския народ, но той не го прие и си навлече карма. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, 1906-1915)

Евреите се опитаха да завъртят главата на Христос, но не успяха. И до днес те носят последствията на своя опит. Който се е отказал от Божествените Мисли, Чувства и Постъпки, той се натъква на лошите последствия на своя неразумен живот. Ще се пазите да не постъпвате като евреите, които не са вън от вас, а вътре във вас. Опасността, на която човек се натъква, е в самия него, а не отвън. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи, 1943)

Като си отиде Син Человечески от евреите, какво стана с тях оттогава насам? От две хиляди години насам този народ е подложен на най-големи страдания. И ако Син Человечески си отиде от нашите съвременни културни народи, какво ще стане с тях? Законът пак е същият. И ние вече опитваме лошите последствия. (ИЗНОВО, Неделни беседи, 1931-1932)

Христос дойде между евреите, но евреин ли беше? Ще кажат, че Христос е произлязъл от Давидовия род. Давид евреин ли беше? Давид беше цар на Израиля, а Израил представлява красивото и доброто в цялото човечество, а не някакъв специфичен народ или специфична нация. Човек може да възприеме Истината само тогава, когато надрасне нацията си, когато се определи като Син Божи. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, 1929-30)

Евреите се помъчиха да се освободят от Христа, но освободиха ли се? Цялата бяла раса прие Христа, а евреите търсят закрила именно от нея. Значи и до днес те са в зависимост от нея, т.е. от Христа. Днес те търсят благоволението на Онзи, Когото разпнаха. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, 1929-30)

Проследете историята на еврейския народ и вижте какво са правели със своите сънародници. Надали има друг народ в историята, който да е прилагал тъй точно своите строги закони, както еврейският. Въпреки това евреите и до днес не са придобили това, което е нужно, като на избран народ. Те са минали през големи страдания, станали са малко по-меки, но още много трябва да работят върху себе си. Те и до днес още вярват в добрите резултати на строгите закони. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, 1930)

Когато Христос дойде на земята, всички евреи, които бяха готови да приемат Неговото учение, напуснаха еврейския народ и отидоха всред другите народи. Останаха само онези евреи, които бяха неспособни да приемат учението Му и само си блъскат главите, дали е Той, или не. (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

Още навремето евреите не приеха Христа, т.е. не приеха Божия Закон, поради което и до днес страдат. Но и християните, които приеха Христовото учение, още не са го приложили. И те страдат по същата причина. Евреите казват, че признават Мойсей, а християните – Христа, но и едните, и другите страдат. Защо? От неизпълнението на Божия Закон. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, 1930)

Когато Христос дойде между евреите, какво им остави? Нищо не им остави, задигна си филмите. (ТИХИЯТ ГЛАС, извънредни беседи, 1924-30)

Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. Евреите се местеха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не! И когато Тит превзе Йерусалим след Христа, той е разпънал повече от 60 000 души евреи на кръст. Тъй че пътят от Йерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те, евреите, създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесочение на Тит не може да се обясни по друг начин. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христа. Когато евреите бяха обсадени в един малък градец около Йерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12 000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11 и най-после той се самоуби. Геройство е това, но по обратен път – това аз наричам геройство на отчаянието. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Като народ, египтяните се отличавали с голяма справедливост, но когато изгубиха това качество, те пропаднаха. Когато евреите влязоха между египтяните, последните пропаднаха, защото не можаха да се справят с тях. Най-после Бог трябваше да изпрати Мойсей между евреите. Фараон се бори с Бога и не пусна евреите, заради което в Невидимия свят се взе решението Египет да не съществува като държава за хиляди години, за да изкупи греховете си. Когато научи урока си, той отново ще възкръсне. Не е позволено на един народ да мъчи друг народ! Не е позволено на господаря да мъчи слугата си, нито на слугата да мъчи господаря си! Не е позволено на мъжа да мъчи жената си, нито на жената да мъчи мъжа си! Не е позволено на брата да мъчи сестра си, нито на сестрата да мъчи брат си. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, 1927-28)

целия техт :http://trophyplus.org/2014/06/27/%D0%B1%D0%B5%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%BE-%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B8%D1%82%D0%B5/